- Мустакат е и обича в миши дупки да наднича
да е мед, не е мед,
а е твърдо като лед
и е сладко като мед.
Отговор: Сладолед
- Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница.
Жънем я с очите,
мелим я с главите.
И с погача богата
храним си душата.
Отговор: Книгата
- По бяло поле ходи,
черна диря оставя.
Отговор: Молива
- Малък Сечко във реката
сапун прави от водата.
Баба Марта го събира,
за един ден го изпира.
Отговор: Ледът
- Най-сладкото,
най-благото,
а на масата не се слага.
Отговор: Сънят
- Светлина раздавам всеки ден,
ала никой не поглежда в мен.
Отговор: Слънцето
Шарена тояга през полето бяга.
Отговор: Змията
- Расне сред тревица,
шапка без главица.
Отговор: Гъба
- Перната бяла Мира,
спокойно плава из вира.
Отговор: Гъската
- За децата малки тя е тъй любима, прави им пързалки и се казва...
Отговор: Зима
- Бръмкат над цветята,
сякаш са сърдити,
а пък за децата
правят сладки пити.
Отговор: Пчелите
- Черен трактор под земята
пръст гребе и вън я мята.
Прави дупки, дето мине, по ливади и градини.
Все оре, не губи време, ала не да сее семе...
Трактор ли е туй, дечица
или е...
Отговор: Къртица
- Всяка зима тя се връща
отдалече в нашата къща.
Има рокля от иглички
и подаръци за всички.
Отговор: Елхата
- Пет деца игриви много работливи,
неразделни с мен
трудят се цял ден.
Отговор: Пръстите
- Аз я бия с ръка,
тя не плаче,
а подскача ей така!
Отговор: Топката
– Пролет се облича, есен се съблича.
Отговор: Дървото
- Пониква слънце от зрънце.
Отговор: Слънчоглед
- Мъдра Баба Сиволана в пазвата си скри балкана.
Отговор: Мъглата
Чудна птица хубавица
кацнала в полето.
Махне ли с криле, ето–
вятърът повява, всичко разцъфтява.
Че коя ли пък е тя?
Сигурно е...
Отговор: Пролетта
Кой е тоз весел гост,
дето по стъклата чука
още рано, рано днес?
Радваме се, че е тука,
но не казваме му:
,, Влез ''
Отговор: Дъждът
Листите им, остри са като бодли,
но докоснеш ли ги не боли.
Отговор: Минзухар
но с едно краченце -
тежка порта отваря,
цяла къща затваря.
хвана ли я със ръчица
то ме води там, където
лете - цвете красиво.
скача, тича като млад…
И разтърсил си снагата,
пак поема по реката.
Този дядо дългобрад
се нарича…
с бузчица засмена,
под листо наднича,
всеки я обича.
от небето долетели.
Ала Слънчо щом ги зърне,
на водица ги превърне.